22.11.2019

Автор: Димитър Димитров

Статията публикувана в сборник с материали “Многообразие и включване на пазара на труда“, представящ изпълнението и изводите от Програма “Мост към бизнеса” (2016-2019)

Ромите често са дискриминирани по време на самата процедура за подбор на работна ръка. Изследванията показват, че етническа­та дискриминация в много случаи дори не е скрита. В България доскоро съществуваше практика да се публикуват обяви за работа, в които се посочва изрично, че за тях не могат да кандидатстват роми. Изследването EU MIDIS II на Агенцията за основните човешки права показва, че почти 25% от анкетира­ните смятат, че техният ромски произход е причината те да не бъдат наети на рабо­та. Данни, събрани от Институт Отворе­но общество – София в рамките на проект „Мост към бизнеса“, показват, че при по-об­разованите младежи, изглежда, има по-високи рискове от дискриминация спрямо средните за страната: 40% от добре образованите млади роми заявяват, че някога са били подло­жени на дискриминация (с малки изключения по признаците етническа принадлежност и местоживеене).

От 2016 г. Институт Отворено Общество – София работи по изпълнение­то на инициатива, насочена към подобря­ване на достъпа на млади квалифицирани роми на пазара на труда в корпоративния сектор в България и Унгария. Програма „Мост към бизнеса“ подпомага достъпа на млади роми (18–35 години) със завърше­но минимум средно образование и успеш­но положени държавни зрелостни изпити до позиции за висококвалифициран труд в частния бизнес, които да съответстват на тяхното образование и квалификация. Освен това „Мост към бизнеса“ предлага менторска подкрепа за ученици от ромски произход в последната и предпоследната година на обучение в избрани средни учили­ща в страната за успешно полагане на дър­жавни зрелостни изпити с цел създаване на възможности за продължаване на тяхното образование във висши училища и успешна реализация на позиции за висококвалифи­циран труд на пазара на труда. „Мост към бизнеса“ работи в тясно сътрудничество с представители на частния бизнес, които имат интерес да наемат на работа образо­вани и квалифицирани младежи независимо от техния етнически произход. Периодът на изпълнение на „Мост към бизнеса“ е към края си и е възможно да бъдат изведени ня­кои първоначални заключения.

В Програмата са кандидатствали 323 души, като след процес на подбор за участие са допуснати 121 младежи от цялата страната. Профилът на завършената от тях образова­телна степен, както и образователното на­правление са различни, но все пак биха могли да се направят някои обобщения. Около 70% са студенти в момента, 28% владеят чужд език на средно или високо ниво, а над 85% вла­деят офис пакет и програмни продукти над средното ниво. Най-малко са ромите, завър­шили средно образование с математически профил – 2%, и природни науки – 2%. От всички анкетирани нито един не е завършил средно образование със спортен профил.

Най-често предпочитаните дисциплини във ВУЗ са свързани с хуманитарните специал-ности – педагогика, социални дейности, право. Не липсват и студенти, които се обучават в специалностите, свързани с агробизнес и технология на храните, адми­нистративна и информационна сигурност, публична администрация, PR, администрация и управление, човешки ресурси, както и по инженерни науки, икономически науки, меди­цински дисциплини и т.н. В противовес на разпространения стереотип за ромите и музиката тези, които изучават изкуства, са по-малко от тези, които изучават биотехно­логии, а те са по-малко от 1%.

Готовност за смяна на местожителството зара­ди по-добри възможности за работа

За 67% от тях майчин език е българският, следван от ромският и турският. Най-често посочваните чужди езици, които младежите владеят, са английски (52%), руски (15%) и тур­ски (13%).

Желаните сфери на реализация също са раз­лични и се разпростират върху целия спек­тър от възможни професии. Най-желаната сфера е „Администрация“ – 42%, което е раз­лично от „Мениджмънт/Управление“, където предпочитание са изявили около 15%. Сред най-предпочитаните сфери още са търго­вия, здравеопазване и образователни дейнос­ти, а най-накрая се нареждат право, недвижи­ми имоти и фармацевтична индустрия.

Привлекателна работа за младежите би била тази, в която понякога има пътувания, работи се с хора (фронтдеск, обслужване на клиенти и др.), включва комуникация по теле­фон или електронна поща и се работи в екип с още хора. Най-малко привлекателна е рабо­тата, в която се използва математика или статистика, използват се чужди езици или се налага да се изготвят бюджети.

Само 30% са категорични, че биха били склон­ни да сменят местожителството си заради работа навсякъде в страната. В близост до сегашното си местожителство са склонни да пътуват, за да работят, още 1/3 от младе­жите (в своята или в съседна област).

„Ако трябва да избирам между мно­жество работни позиции, водещо за моя избор ще бъде не заплатата, а населеното място. Искам да рабо­тя тук, в моя район.“

Младежът, който казва това, е Мирослав Илиев – студент във Великотърновския университет. Районът, за който говори, е Северозападна България – статистически най-изостаналият район на територията на целия Европейски съюз. Район, от който всички предпочитат да избягат, вместо да се връщат в него. Не и той.

Две трети от всички участници са получи­ли общо около 220 услуги, предоставяни от различните компоненти на „Мост към биз­неса“ – обучения, консултации при изготвяне на автобиографии, подготовка за интервю на работа, съдействие с изпращане на доку­менти за кандидатстване за работа и др. 30 души са започнали работа след интервенция от екипа на „Мост към бизнеса“.

Събитие „Многообразието работи“, София, юни 2018 г., фото: Антон Чалъков

Повишаването на квалификацията на пред­ставителите на уязвими групи е толкова важно, колкото и отварянето на частните компании към многообразието и насърча­ването на различията. Няма съмнение, че масовата вълна от патриотични и националистически движения в Европа, но и в други части на света оставиха човечеството в криза, поставяйки определени групи от хора в доминираща позиция спрямо други въз основа на етнически или национален произ­ход. Както финансовата криза преди няколко години успя да разруши някои от основите на икономиката и да промени други, така фундаментът на социалните отношения в момента е под заплаха. Тази социална криза заплашва обществото ни точно така, как­то финансовата криза го направи, и изисква целенасочени усилия от всички участници, за да се предотвратят поне част от бедстви­ята, на които вече сме свидетели.

„Трябва да си дадем сметка за този огромен човешки потенциал: армия от хора, която не се използва зара­ди предразсъдъците.“ Деница Сачева, заместник-министър на Минис­терството на образованието и науката

Момент от обучение „Кариерно ориентиране и кандидатстване за работа“, Стара Загора, ноември 2018 г., фото: Милен Минчев

Димитър е на 22 години, от Средец. Бил е аниматор, сервитьор, строител, барман. Завършва средното си образование в Професионална гимназия по дървообработване „Георги Кондолов“, гр. Бургас, специалност „Горско и ловно стопанство“, и се дипломира с професия „техник-лесовъд“. След това започва да работи предимно сезонна работа по Черноморието, едновременно с това помага на своя баща в изготвянето на пакет от документи за субсидия от Фонд „Земеделие“ по Програма „Млад фермер“. Несигурната заетост не го задоволява и решава, че иска да продължи своя професионален път. Кандидатства и е приет в Бургаския свободен университет в специалност „Екология и екологичен мениджмънт“. Почти по същото време научава за Програма „Мост към бизнеса“ и решава да участва.
Споделя, че участието му в „Мост към бизнеса“ му позволява да изгради много умения, свързани с успешна комуникация и поведение при срещи с работодатели, както и за подготвяне на документи за кандидатстване благодарение на обученията по Програмата и консултациите с кариерните консултанти. Добивайки увереност, кандидатства за работа в „Лидл България“ и стартира своята кариера в един от най-големите хипермаркети в страната. Той успява да договори своите работни условия така, че да може да ги съчетава с ученето в университета.

При финансовата криза по необходимост правителствата бяха тези, които ръково­диха спасителните действия, работейки заедно, в сътрудничество с централните банки, банковия сектор и различни финансови институции. Кой трябва да ръководи спаси­телните акции по време на социална криза, при положение че правителствата очевидно невинаги успяват?

С глобалния си обхват и влияние и при огромната роля за световната икономическа и социална система може би това трябва да е бизнесът. Така смята и проф. Клаус Шваб, основател и председател на Световния ико­номически форум, който по време на встъпи­телната си реч миналата година каза, че

…ако системата е повредена и со­циалният договор се проваля, биз­нес лидерите в Давос и целия свят трябва да са водещи във възстано­вяването“.

Бизнес лидерите ежедневно участват във взимането на множество решения от голя­мо значение: как най-добре да отговорят на динамиката на пазара, как да структурират данъчните задължения, как да се съобразят с „гиг“ икономиката („gig economy“)* , дали и как да автоматизират процесите, да инвести­рат при ниски нива на лихвите или да изку­пуват обратно дялове, как да комбинират местната заетост и приноса към местната общност с глобалните си бизнес цели, как да демонстрират подкрепата си за много­образието и т.н. Техните решения са това, което изгражда социалната и икономическа­та структура на нашето общество. Инвес­тициите в хората – образование, обучение, лидерство, многообразие – днес са приоритет за бизнеса в световен мащаб. И ако инвестира добре, ще допринесе значително за възстановяването на социалния договор.

В България бизнес лидерите осъзнават социалната си роля. На 12 юни 2018 г., точно преди една година, Програма „Мост към бизнеса“ поста­ви началото на инициатива за създаване на общност между бизнеса и уязвимите групи. Инициативата е в партньорство с Фондация GLAS с Платформата Work It Out, Български фонд за жените, Фондация „За­слушай се“ и Фондация „Сошъл Фючър“ с Платформата JAMBA.

В тази инициатива си подават ръка неправителствени организации и представители на бизнеса, стремящи се към прилагане и развиване на активни политики на многообразие в корпоративната среда. От­тогава досега бяха организирани три събития, на които експерти по многообразие и включване, експерти ЧР и ръководители от частни компании, НПО и публични институции дискутират и споделят опи­та си в сферата на многообразието и работната сила.

„Инициативи като „Многообразието работи“ ще допринесат не само за успеха на бизнеса, но и на обще­ството като цяло.“ Н. Пр. Ерик Рубин, посланик на САЩ в България

Н.Пр. Ерик Рубин на стартиращо събитие „Многообразието работи“, София, юни 2018 г., фото: Антон Чалъков

Бизнесът може да е водещ, но не трябва да е сам. За да се случи пълно­ценно, правителствата и неправителствените организации тряб­ва да са равноправни партньори. Само си представете: лидери от всички сфери на обществото, които работят заедно, за да осигурят добруване и просперитет за всички хора – за тяхното здраве, образо­вание, сигурност и възможности. Такова партньорство би осигурило защита на бъдещите общности от силните негативни промени, които, за съжаление, са част от нашето съвремие.

Мост към бизнеса“ беше номиниран за водещ проект (flagship project) сред хилядите, подкрепяни всяка година от Европейската комисия.

* Гиг икономика (от английския термин Gig за епизодични ангажименти в музикалния бизнес) – неофициална заетост, случайна работа, която се договаря на дигиталния пазар. Среща се още и като ангажиментна икономика или икономика на неофициалната заетост.